вторник, 22 януари 2013 г.

Черният ангел - раждането на един от нас

Иван Русланов



    Няма да слагам оценка и на тази книга. Най-вече, защото е писана от прекалено млад човек и аз просто не попадам в целевата група на книгата. Сигурна съм, че тя ще открие своите верни почитатели, въпреки допуснатите недоразумения. Отдавна съм стигнала до извода, че за младите е поезията, но прозата е добре се твори след качествено и количествено натрупване на житейски опит. В противен случай младостта на автора се изсипва като студен дъжд върху уврялата ми с годините глава и ме оставя с киселото чувство, че остарявам и авторовите бленувани идеали отдавна са се изпарили от нея.
  Имам и един доброжелателен съвет към Иван Русланов. Моля те, залагай повече на действието и диалозите. Оплиташ се като коте в калчища всред абсурдни понякога описания, понякога сполучливи, но идеята е, че действието така ми се изплъзва докато чета, че се налага да си направя кафе, да го изпия и да продължа, с надеждата, че то (действието) е там някъде и ме очаква.
   Това е от мен. Продължавайте да пишете млади автори, трупайте опит. Никога не се знае от коя свиня какво прасе ще излезе, така че дерзайте!