Омагьосваща
 |
| Юстайн Гордер |
Юстайн Гордер е писател, чийто светоглед особено много ми допада. Изключително ми е приятен начинът, по който ме вдъхновява неговото творчество. Това не е първата му книга, която ми доставя подобно удоволствие и аз смело бих го препоръчала на всеки, който обича да човърка живота, който има смелост и достатъчно разум за да задава повече въпроси, отколкото приема отговори. Авторът е колекционер на чудеса, разказвач на съвременни приказки, в които магията не е измислица. Всеки може да открие магията на Юстайн Гордер, ако успее да погледне през неговите очи и да съзре чудото. Това чудо е малко тъжно или по-скоро много тъжно, но и вдъхновяващо. Ако го откриете навярно ще намалите часовете, които прекарвате във фейсбук, пред телевизора или в дилеми трябваше ли Парис Хилтън да влезе във вип брата или не трябваше и колко пари взе за тая работа.
Разкошна книжка, която обаче има един основен недостатък. Разказват се прекалено надълго и нашироко фантазиите на главния герой по отношение на тайнственото портокалово момиче. Това наистина е една забавна част от началото на всяка любовна връзка, когато въображението рисува умопомрачителни картини по отношение на новите непознати и тайнствени любим или любима. Но за мен Гордер е преекспонирал тази част до степен да досади.
И въпреки това ще сложа книгата сред омагьосващите ме, защото съм впечатлена от това как Гордер успява да пише за младите, за тези, които навлизат в живота. Той не ги съблазнява с жълти монети и лъскави мъниста. Не ги манипулира с фалшив морал и не им диктува истини. Това, което ги подтиква да направят е да отворят широко очи и да видят, че ако потърсят наоколо ще открият вселена от загадки, провокира ги да пораснат и надскочат тесния хоризонт на ежедневието, амбицира ги да бъдат личности.
Това не е книга за нихилисти.
Но определено е книга за порастването, отговорността и любовта, за магията да си жив.
А ако някой се чуди какво става с Вакантен пост, не ми е интересна и не мога да я дочета. Няма да пиша за нея.
