сряда, 29 май 2013 г.

Сянката

В ъгъла
Сибин Майналовски


               Какво да ви кажа за "Сянката"!? Много съм объркана, защото определено не мога да я сложа на моя рафт и причината е най-вече в това, че убийствата - плод на мъжки комплекси, извращенията и кръжовадните котки не ми допадат особено. Ако имаше повече разкази като "Симбиоза", "Джонатан и звездите", "Третият закон на Толкин" щях да й намеря местенце, защото Майналовски определено има бъдеще като писател и смятам, че му предстоят успехи, особено ако задълбае повече в психиката на героите си. Лично на мен ми е по-интересно да чета за хора, които успяват да се съхранят, да се преборят със страховете и миналото си, които намират вътрешна сила да преодолеят слабостта, и въпреки понесената болка и предадените надежди продължават напред. Струва ми се прекалено лесно - с чука по главата или пориш с ножа и кой- откъдето... Обичам, когато литературата носи послание, дава на читателите смисъл, задава въпроси и води към отговори. Разказите, поднесени по начина, по който са разказани в "Сянката"  задават едно  много повърхностно послание, а именно - да, аз станах убиец, но за това са виновни Пенка, Мимето и Цура, щото са кухи кифли. 
 Естествено това е мое мнение и никой не е длъжен да се съобразява с него. 
           Отдавна се канех да се запозная с творчеството на Сибин и определено не съжалявам, че се сдобих със сборника, но има разминаване в допирните ни точки. Иначе има интересни, много интересни идеи, но защо не ги развива на повече страници, с повече характер в героите?
        Държа да подчертая, че причината да я сложа в ъгъла се дължи основно на тематиките, които избира Майналовски, т.е. в моя телевизор. И ако някога реши да смени посоката ще се радвам отново да прочета нещо от него. 

Вижте и други, много по-положителни отзиви:

"Сянката" в the DARK CORNER

"Сянката" в ART 

"Сянката" в ЛитАгит

неделя, 26 май 2013 г.

ЕМАНЦИПИРАНА МАГИЯ

Омагьосваща


Тери Пратчет


  Ето, това е книгата, която няма как да не получи ревю във Вещерския книжен рафт, защото става въпрос за вещици. И още повече за Баба Вихронрав.
  Освен това всяка вещица е феминистка, както всяка феминистка е вещица (ако не разбираш, попитай първия срещнат мъж, пардон магьосник, и той ще ти обясни по-подробно;)). А на нас вещиците ни се налага да „сритваме“ мъжките задници надничайки от кухнята, докато готвим, чистим и дундуркаме поколението. Сражаваме се с метли вместо с помпозните магьоснически жезли, а когато покажем, че можем и знаем, се сблъскваме с най-могъщата мъжка, пардон магьосническа магия за невидимост – спират да ни виждат.
Ако все пак ни видят, не ни чуват.
Ако ни чуят, снизходително заявяват, че не ни е тук мястото.
Е, как тогава да не се еманципираш и да не тръгнеш да разбиваш статуквото с главата напред, особено ако си млада и можеща като Еск!?
  И така, осмият син на осмия син се оказва не син, а дъщеря и започва една бъркотия по пратчетовски, която е безкрайно забавна, увлекателна и дори някак уютна. Това предполагам се дължи на Пратчетовия талант да изгражда героите си и Света на Диска така, че да ги заобичаш моментално, въпреки пародийния им характер.
  В първия момент след като прочетох книгата, останах леко разочарована от финала. Очаквах по-сериозен сблъсък и екшън. Искаше ми се да викам: - давай Еск, давай, покажи на тези твърдоглави, надути магьосници какво наистина можеш!
 Впоследствие осъзнах, че Пратчет е прекалено мъдър за подобен холивудски сценарий. В крайна сметка, когато човек приеме себе си и заживее в хармония както с качествата, така и с недостатъците си, разбира, че няма нужда да се доказва по женски или по мъжки, наши и ваши, Левски и ЦСКА. И тогава по естествен начин се слага начало на сътрудничеството. А уверявам ви, сътрудничеството на Баба Вихронрав с Архиканцлер Прякоцеп не е за изпускане.