сряда, 12 юни 2013 г.

Госпожица Печкарска

На рафта
Тоон Телехен

  Това е дневникът на едно малко момче, което описва своите фантазии за насилие и отмъщение. Илюстриран е с по детски нарисувани картинки на насилие и отмъщение. И е вик за помощ. 
  Трудно ми е да пиша за тази мъничка книжка. Признавам си, че в началото погледнах с известно безразличие на нея. Защото не е нищо особено, защото е написана почти така, както наистина би я написало едно малко момче. Защото не е преливащата от невероятния хумор на Твен - „Приключенията на Том Сойер“, не е увлекателната и пълна с фантастични преживелици поредица за Хари Потър, защото е обикновена. 
  Но колко обикновено може да е насилието над деца? Все още помня как по-палавите момчета от нашия клас се изпращаха при зам. директора откъдето се връщаха със зачервени лица и сълзи в очите. 
  Насилието над деца съществува, наранените детски души също, както и мечтите за отмъщение. 
  Слагам я на рафта си за да ми напомня, че децата са уязвими, и това, че аз не посягам да ги нараня, не означава, че същото се отнася и за всички останали. Не знам дали бих могла да опазя децата си, но знам, че съм длъжна да направя каквото е по силите ми за да го направя. 
  Трябва да има такива книги. 
  Благодаря Ви, Тоон Телехен!

Вижте още отзиви:



неделя, 2 юни 2013 г.

Магнатите


На рафта

Алекс Капус


"Не съм сигурен дали всеки човек има своето призвание, а още по-малко, дали действително е желателно всеки, а в това число влиза неминуемо и всяко чудовище - да го последва. Но зная, че има хора, чието съществуване се концентрира в една голяма мисъл, една идея - и че те залагат всичко за осъществяването й, - например премахването на робството в Африка, измерването на Земята в нейната цялост или вникването в най-дълбоките загадки на Космоса. Или пък създаването на дамски чорапогащник, който да не пуска бримки. За такива хора никой не трябва да се жени, защото нищо не може да ги отклони от целта им и те изискват от себе си и околните големи жертви. Но човек може да им се любува - на вундеркиндите, както и на талантливите-тези, които упорстват пред капаните на живота и в един момент смелостта им ги възнаграждава с големи, нечувани до този момент дела. Поучително и утешително е да бъдем свидетели на живота на тези хора, които поне отчасти успяват да останат верни на самите себе си. И тъй като необикновеното дело е същината на всяка вълнуваща история, не мога да си представя по-голяма радост от това да хвърля поглед в миналото и да потърся техния произход." Алекс Капус

  Винаги е интересно да надзърнеш в чуждата съдба, особено, когато става въпрос за успели и богати хора, създали цели империи от нищо. В „Магнатите“ сбито, кратко, но и увлекателно са представени биографиите на десетима индустриалци, създателите на:
  • вкусните шоколади „Линд“,
  • обувките „Бали“,
  • бульоните „Маги“,
  • „Йегер-Льо Култър“ - прочутите швейцарски часовници,
  • „Нестле“, които за мен са най-познати с нес кафето си, но стартират бизнеса си с първата висококачествена, приготовляема с помощта на преварена вода детска храна,
  • Банка „Лой“, швейцарска банка,
  • „Хофман - Ла Рош“ производител на лекарства,
  • Браун-Бовери, които изграждат електроцентрали,
  • Топеното сирене „Гербер“ и
  • баснословно богатият търговец на оръжие „Бюрле“.
  Някои от тях постигат целите си с тежък труд, с постоянна борба и заплащат висока цена за делото на живота си. Докато за други съдбата е по-благосклонна. Те се озовават в точното време, на точното място и съумяват да се възползват от това. Всеки от тях обаче носи в себе си един по-особен дух, една упоритост и вяра във възможностите си, откривателски плам и несломима увереност в правотата на пътя, по който са поели. Това не са хора, които плуват по течението на живота. Те тръгват срещу течението, създават правилата и преобръщат предначертаната си от обществото съдба. А заедно с това променят съдбата и на света.
  Удивително е самочувствието им, с което преобръщат планини. Ето, какво заявява Чарлс Браун, който успява да пренесе електричеството на големи разстояния, в заника на живота си:
„Бих могъл да бъда всичко – музикант, скулптор, художник – навсякъде бих станал голям човек“.
  Но не на всеки от тях животът протича гладко. Успехът на Нестле се дължи на лична трагедия, Бюрле не е добре приет в средите на цюрихското общество и кървавите му пари са обект на тежка омраза и люти клетви, а Льо Култър е невероятен изобретател, ала слаб търговец и финансовите проблеми често го следват по петите.
  Парадоксално е също така, да научиш, че една цяла фармацевтична империя се дължи на сироп за кашлица, който освен, че е вкусен не помага с нищо - нито за кашлицата, нито с превенция против туберкулоза и простудни заболявания, както е бил рекламиран. Но благодарение на сладкия си вкус завладява света.
  „Магнатите“ е една много приятна и интересна книжка, която с удоволствие слагам на рафта си. Пълна е с още много интересни факти и някой ден, когато ги позабравя, с желание бих си ги припомнила пак, защото Капус е посипал вътре и от солта и от захарта на живота, запознавайки ни с необикновените съдби на тези господа.

Още отзиви: