сряда, 3 юли 2013 г.

Самира

На рафта
Боримир Дончев-Борей

       Наскоро имах едно дълго пътуване с влак и за моя щастлива случайност се оказа, че компания ще ми прави "Самира" на Боримир Дончев. Красива еничарка, османска шпионка, която умопомрачително се въплъщава във всякакви роли - на кадъна, на венецианска куртинзантка, на артистка от пътуваща трупа, фаворитка на султана и дори сподвижница на български хайдути. 
Книгата е изпълнена с приключения и еротика, жените са красиви, мъжете попадат лесно в мрежите им, а битките са жестоки. Какво повече може да иска човек, когато е принуден да се клатушка с часове в допотопните вагони на БДЖ?
Идеята на книгата много ми допадна, увлекателна е, напомни ми по нещо за "Тримата мускетари", любимо четиво в юношеските ми години. Е, има го усещането за недостоверност на някои места, но Боримир успешно се е справил с трудната наистина задача да лавира между толкова разнообразните превъплъщения на героинята си. Все пак това е роман с претенция предимно да забавлява и целта определено е постигната. 
За мен най-скучната и съшита с бели конци авантюра бе в замъка Раухенщайн, но ако човек се абстрахира от желанието да търси кусури ще съпреживее премеждията на Самира без мрънканици като моите. Смело мога да препоръчам книгата на всеки любител на приключенската литература и с нетърпение очаквам продължението, защото разбрах, че ще има такова!