Кастинг за Месия

На рафта 

Петър Делчев

   „Мъжете в залата одобрително зашумяха. Харесваше им Григорий, вярно говореше. Сами се бяха сблъсквали с интереса на хората към религията като към динозавър, който е забравил да еволюира. Зовяха себе си „християни“, но гледаха на свещеничеството отгоре, като че те самите знаят нещо, което убягва на изостаналите умове на църковниците.“

Из „Кастинг за Месия“

   Първият бестселър, Книгата, която е неизчерпаем извор на вдъхновение. Темите, върху които са изградени съдбите на всеки от нас (дори и да не го осъзнаваме, дори и да го отричаме), архаични, но винаги вълнуващи. Защото ние все още търсим смисъла, нуждаем се от опора, от котва, която да ни закотви някъде - всред вселената от безкрайни въпроси и несигурността на всеки нов ден. 

    Трудно ми е да осъзная колко велика книга е Библията и колко дълбоко е стиснала за гушите всеки от нас. Може да си откровен атеист, лежерен непукист, свърхмодерен човек със собствена философия за Бога, скептичен учен или сляпо и фанатично вярващ във всяка нейна буква христянин-до-мозъка-на-костите, но при всички тези случай тя присъства в живота ти. Така както сме плод на гените на своите предци, така сме и плод на вярата им, защото от тях сме произлезли. Макар всяко ново поколение да се опитва да срути статуквото и да открие нови богове и нови идоли, нова мода и нови истини, човечеството не може да изостави вечните теми. Не може да се въздигне над тях. Не може да ги пренебрегва. Не може да отрече човешката си същност. А тя копнее за любов, обич и съпричастност. Тя копнее за сигурност и вечност. Who wants to live forever? А вечност могат да ти дадат само две неща – първото е семейството, защото то е клетката, възпроизвеждаща гените ти, възпроизвеждаща живота, възпроизвеждаща част от теб. Второто е вярата в Бог. А Бог е любов, защото любовта е тази, която създава семейството.

   Да, религията продава, така както продава любовта. Въпреки, че повечето от нас гледат на религията точно по начина, описан от Делчев в цитата най-отгоре, религията наистина продава. Дали ще преразказваш библейски псалми като Пауло Коелю или ще заложиш на мистериозно-религиозен екшън чипс като Дан Браун, дали ще пишеш като Умберто Еко или като Джоузеф Хелър, а може би като Елин Пелин, ако темата е религия - читатели все ще се намерят. Темата на „Кастинг за Месия“ е наистина много добре избрана, духът на времето е уловен. Наистина ли ни дебне бездуховна бездна, атеистичен армагедон, в който смъртта властва над живота. Бъдеще, в което човекът е бог, господар на собствената си смърт?

    Ето къде се пропуква доверието ми в тази книга. Делчев е измислил бъдеще, в което хората търгуват със смъртта си. Всеки, който иска може да се възползва от офертите на т.н. „черни курорти“, където срещу заплащане можеш да получиш услугата асистирано самоубийство.

    Разбирате ли, истината е, че човек и сега е свободен да се самоубие. Никой не стои и не дебне дали няма да се нагълташ със сънотворни, дали няма да провесиш въже през някоя греда на тавана (ако имаш греди на тавана) , може и харакири да си спретнеш, ако си почитател на японската култура, вариантите са много. Ако има желание, намира се и начин.

   Обаче регламентираното самоубийство, практикувано в курорти и обект на бизнес е такава каша, че съвсем сериозно се чудя – никой ли не се замисли малко - автор, първи читатели, редактори!? Властта, която се съсредоточава в ръцете на подобни съдържатели на курорти става неограничена, те могат да фалшифицират самоубийства съвсем законно. Ами близките и роднините на самоубийците. Как биха възприели подобен законен бизнес?

    Такава една постановка сама по себе си е казус, който може да се разнищва на страниците на също толкова обемен роман, колкото е и „Кастинг за Месия“, а вместо това ни е набързо спуснат с няколко изречения и въобще не е аргументиран, защитен, проверен. Дори не твърдя, че такова бъдеще е невъзможно, а само, че Делчев не е го е защитил така, че да му повярвам.

    Но това не е най-неприятното в книгата, въпреки че съвсем лесно можеше да се избегне при едно по-внимателно обмисляне. За мен най-неприятното е странното редуване на интелигентно, достоверно и изразително писане с безумни сцени като тази, в която репортерката се подмокря от погледа на сърфиста или високомерно-шегаджийското остроумие, в стил "Бонд, Джеймс Бонд", което демонстрира Чилаверт пред делегатите на Събора. Такива дебелашко-хлапашки изцепки (най-софт определението, което ми хрумна) направо ме отблъснаха и размирисаха работата. Този непрекъснат стремеж към остроумие измаря очите ми и досажда. Освен това не стои на място, недостоверно е. Вярно е, че има прекрасни изречения, вярно е че има приятни шеги и сравнения, но когато се прекалява дори и най-сполучливите майтапи започват да дразнят.

    Извън тези критики, мисля че книгата определено си заслужава. Няма да се задълбочавам по отношение нито на героите, нито на политическите, картелните и религиозни машинации, защото те са обект на по-сериозен и задълбочен анализ, а това ревю стана достатъчно дълго и без тях. Мащабите на историята са огромни, проучванията са сериозни, а някои от идеите са достатъчно оригинални за да ме накарат да мисля дълго и задълбочено по тях. Вероятно всеки би открил по нещо за себе си, защото сюжетните линии са много, разнообразни са и са майсторски написани.

   И малко ми е криво, защото ако авторът бе получил една отдадена и компетентна помощ би се получило нещо наистина омагьосващо (по моята скала за оценка), а сега освен да я сложа на рафта и да въздъхна намусено друго не мога да направя. Хора, пишещи като Делчев и с подобни гигантски идеи в главата си се нуждаят от коректив. Нормално е при такъв замах на работата да се оплескат тук-там нещата.

    Очаквам с нетърпение втората част и пожелавам голям успех на Петър Делчев. А някой път, ако ми дойде вдъхновение, може да напиша нещо вещерско и за героите, които са колоритни, разнолики и интересни, но нали съм си вещица и по тях съм събрала цял котел със злоба да изсипя. 

Вижте ревюта в Литературата Днес и в Книголандия

Геномът - автобиография на един биологичен вид в 23 глави

Омагьосваща

Геномът - Мат Ридли 

   Идеята на Мат Ридли – да обвърже главите от книгата си „Геномът“ с всяка от 23-те отделни двойки човешки хромозоми не е нещо невиждано или нечувано. Той признава, че е заимствал хрумването си от Примо Леви, който обвързва главите от автобиографичната си книга с всеки един от елементите на периодичната система. 

Въпреки това „Геномът – автобиография на един биологичен вид в 23 глави“ е една изключително оригинална и интригуваща разходка сред тайните на живота.

   Първа глава започва така - „В началото бе Словото.“ Звучи ли ви познато? Да, така започва и евангелието от Йоан. Но в никакъв случай не си мислете, че това е поредната псевдонаучна компилация от чути-недочути научни истини, религиозни тълкования и шарлатански спекулации, тип - „звездите ми го говорят“. Мат Ридли е зоолог, защитил е докторат в Оксфорд и книгата му е придружена от сериозна библиографична справка. 

А в първа глава Ридли ни разказва за хромозома 1, където се намира следата от онази първа Дума, която свързва информацията за живота със самия живот.

   Едно от многото предимства на книгата е това, че докато четеш за ролята, която играе даден ген във функционирането на сложния човешкия организъм, научаваш и изключително интересни факти от историята, науката, и човешката психика. При това поднесени на един лесносмилаем и увлекателен език, нямащ нищо общо с някой сух и скучен, научен реферат.

   Пътешествието с Ридли по спиралата на нишката, наречена живот, въвлича в разискването на въпроси, които несъмнено по един или друг начин, вълнуват всеки от нас:

  -  Кое е това, което ни отличава от човекоподобните маймуни? Възможно ли е сливането на две хромозоми да доведе до такива разлики или всъщност приликите са повече? 

  - Наследствена ли е интелигентността? 

  - Какво точно представлява неизлечимата болест на хубавата докторка от сериала Доктор Хаус? 

      И така нататък...

  Още много и вълнуващи загадки се разнищват на страниците на тази завладяваща книга. Но ако все още не съм запалила интереса ви по „Геномът“- ще се опитам да го направя с нещо, което ме изненада и потресе. 

   Ако прочетете тази книга ще се откажете веднъж за винаги от илюзията, че мъжете и жените могат да живеят в мир и разбирателство! :) ;)

Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния се води и между хромозомите. И ако на ниво организъм мъжете печелят битката, то на генетично ниво са принудени да бягат и да се крият.

    Ах, ах, всяка вещица-феминистка, каквато съм и аз, трябва да прочете това! За да се изкикоти самодоволно, както само вещиците могат и да потрие зловещо с ръце. След това да запали котлето и да забърка отвара с омайно биле, с която да прелъсти поредната жертва на проклетата Х-хромозома.

И нека войната продължи!

Ето какво мислят и мъжете ;) Книголандия за "Геномът"

                                                               Lammoth за "Геномът"