"Паднали кралства"

Паднали Кралства - Морган Роудс

   След известно колебание реших да не давам оценка на тази книга. Причината е, че отдавна вече не съм във възрастовата категория, в която бих я сложила на рафта си. Вещицата в мен би я запратила с лекота в ъгъла, но носталгията по младите ми години си каза тежката дума. Няма как да съм на 100% процента сигурна, но подозирам, че ако се бях срещнала с „Паднали кралства“ преди около двадесетина години щях да съм запленена от магичния свят на Митика.

   Че как иначе! Има от всичко, което би вдъхновило въображението на младите читатели. Предопределена от звездите красива магьосница, която владее магията на четирите елемента. Мрачни тайни, убийства и интриги. Безсмъртни бдители, които посещават света на смъртните въплъщавайки се в соколи. Жестоки владетели, които не се спират пред нищо за да задоволят амбициите си за могъщество и власт. Трагични любови, зли вещици и разглезени благородници населяват този изпълнен с приключения свят, който не е съвсем предсказуем и от време на време стъпва встрани от установения за жанра канон.

   И за да не изневеря напълно на злата си природа ще си кажа и забележките. Поне тези, които най-много ме подразниха.

  Авторката Морган Роудс или Мишел Роуен, както е истинското й име, е известна с паранормалната си романтика, така че не очаквайте нещо кой-знае колко различно от това, с което е станала известна. „Паднали кралства“ е рекламиран като епичен фентъзи роман, но той е много по-романтичен, отколкото епичен. Чувствата на героите, израженията им, емоциите им са много по-експонирани отколкото е характерно за моя вкус. Книжката може да се възприеме добре, ако се мисли за нея като за приказка. Претенцията за епично фентъзи ми се струва прекалена. Историята е лековато разказана, отгоре, отгоре. Няма дълбочина, мащабът е малък и набързо скроен. Сякаш Роудс е бързала за някъде, когато я е писала.

   Възприемайки я като приказка, мога да се примиря с лековатия, простоват стил и дори с допуснатите недоразумения на места. Както и с някои от дървеняшките диалози, но за епично фентъзи би трябвало да се постарае повече от това.

   Казах ли, че кориците на MBG ме кефят много и са фентъзи отвсякъде?

  Това е книжка, писана с въображение, действието се развива бързо, не успява да доскучее с отегчителни описания. И няма вампири, което си е все пак нещо. Но предупреждавам, че е за по-млади и непретенциозни читатели, неопитали още от майсторите на епичното фентъзи. Чудесен коледен подарък за прохождащи в приказното фентъзи подрастващи и носталгично понесени от вълните на романтиката вещици.