"Вълчи разкази"

На рафта

"Вълчи разкази" от Васил Попов

      Слагам „Вълчите разкази“ на рафта, при това, с голямо удоволствие. С една уговорка обаче, нуждаят се от редактор.

   Но дори и в този - суров и необработен вид са пленяващи. Връщат ме в онази българска древност, която е извор за вдъхновение на не един и двама български писатели. При това Попов се справя много добре с атмосферата и пресъздаването на автентична обстановка. Можеш да се потопиш и във времето и в историята, представяш си планината, дебелия сняг и съпреживяваш Радуловите терзания. Определено мога да кажа, че авторът ме спечели на своя страна и от днес нататък ще бъда негова вярна почитателка.

    Въпреки това имам и доста забележки. На първо място е смяната на гледните точки. Това прехвърляне развлачва действието. Струва ми се, че има излишно разтакаване и нещата могат да се напишат по-стегнато и сбито. По този повод ми изникна една мисъл на Чехов, а именно - „Изкуството да се пише е изкуство да се съкращава.“ Що се отнася до „Вълчите разкази“ този цитат е особено актуален. Един добър редактор навярно би помогнал в това отношение.

    Изрази като: „Аз зарових томахавката- в случая револвера.“ стоят нелепо за епохата, в която се развива действието. Мисля че текстът трябва да бъде внимателно изчистен от такива пропуски. Съмнения ме налегнаха и за това, че един обикновен овчар, по време на турското робство, има бинокъл. А използването на „уважи“ за охарактеризиране на половия акт между мъжете-вълци и Магда направо ме развесели. Някак по-автентично би звучало например, използването на изрази като - да лежи/лежат с нея, да бъде/ бъдат с нея, но "уважи" ми звучи като махленски лаф.

   Имам и забележка за използването на „каза ето какво“. Среща се прекалено често в текста и мен лично ме подразни. Не мисля, че допринася с нещо за атмосферата, по-скоро пречи.

   И ми се иска да откривам повече характер в героите, някак ми убягват, изплъзват ми се, не мога да ги усетя истински.

   Като цяло обаче, съм завладяна от разказите на Васил Попов. Сигурна съм в огромния му потенциал да ме омагьоса. Нуждае се единствено от малко помощ и повече опит и вещина. От сърце му желая вдъхновението и страстта за писане да не го напускат никога.

"Куцулан" - Васил Попов 

"Вотив на витек" - Васил Попов