Тери Пратчет
Ето,
това е книгата, която няма как да не
получи ревю във Вещерския книжен рафт,
защото става въпрос за вещици. И още
повече за Баба Вихронрав.
Освен
това всяка вещица е феминистка, както
всяка феминистка е вещица (ако не
разбираш, попитай първия срещнат мъж,
пардон магьосник, и той ще ти обясни
по-подробно;)). А на нас
вещиците ни се налага да „сритваме“
мъжките задници надничайки от кухнята,
докато готвим, чистим и дундуркаме
поколението. Сражаваме се с метли вместо
с помпозните магьоснически жезли, а
когато покажем, че можем и знаем, се
сблъскваме с най-могъщата мъжка, пардон
магьосническа магия за невидимост –
спират да ни виждат.
Ако все
пак ни видят, не ни чуват.
Ако ни
чуят, снизходително заявяват, че не ни
е тук мястото.
Е, как
тогава да не се еманципираш и да не
тръгнеш да разбиваш статуквото с главата
напред, особено ако си млада и можеща
като Еск!?
И така,
осмият син на осмия син се оказва не
син, а дъщеря и започва една бъркотия
по пратчетовски, която е безкрайно
забавна, увлекателна и дори някак уютна.
Това предполагам се дължи на Пратчетовия
талант да изгражда героите си и Света
на Диска така, че да ги заобичаш моментално,
въпреки пародийния им характер.
В първия
момент след като прочетох книгата,
останах леко разочарована от финала.
Очаквах по-сериозен сблъсък и екшън.
Искаше ми се да викам: - давай Еск, давай,
покажи на тези твърдоглави, надути
магьосници какво наистина можеш!
Впоследствие
осъзнах, че Пратчет е прекалено мъдър
за подобен холивудски сценарий. В крайна
сметка, когато човек приеме себе си и
заживее в хармония както с качествата,
така и с недостатъците си, разбира, че
няма нужда да се доказва по женски или
по мъжки, наши и ваши, Левски и ЦСКА. И
тогава по естествен начин се слага
начало на сътрудничеството. А уверявам
ви, сътрудничеството на Баба Вихронрав
с Архиканцлер Прякоцеп не е за изпускане.
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар