неделя, 26 май 2013 г.

ЕМАНЦИПИРАНА МАГИЯ

Омагьосваща


Тери Пратчет


  Ето, това е книгата, която няма как да не получи ревю във Вещерския книжен рафт, защото става въпрос за вещици. И още повече за Баба Вихронрав.
  Освен това всяка вещица е феминистка, както всяка феминистка е вещица (ако не разбираш, попитай първия срещнат мъж, пардон магьосник, и той ще ти обясни по-подробно;)). А на нас вещиците ни се налага да „сритваме“ мъжките задници надничайки от кухнята, докато готвим, чистим и дундуркаме поколението. Сражаваме се с метли вместо с помпозните магьоснически жезли, а когато покажем, че можем и знаем, се сблъскваме с най-могъщата мъжка, пардон магьосническа магия за невидимост – спират да ни виждат.
Ако все пак ни видят, не ни чуват.
Ако ни чуят, снизходително заявяват, че не ни е тук мястото.
Е, как тогава да не се еманципираш и да не тръгнеш да разбиваш статуквото с главата напред, особено ако си млада и можеща като Еск!?
  И така, осмият син на осмия син се оказва не син, а дъщеря и започва една бъркотия по пратчетовски, която е безкрайно забавна, увлекателна и дори някак уютна. Това предполагам се дължи на Пратчетовия талант да изгражда героите си и Света на Диска така, че да ги заобичаш моментално, въпреки пародийния им характер.
  В първия момент след като прочетох книгата, останах леко разочарована от финала. Очаквах по-сериозен сблъсък и екшън. Искаше ми се да викам: - давай Еск, давай, покажи на тези твърдоглави, надути магьосници какво наистина можеш!
 Впоследствие осъзнах, че Пратчет е прекалено мъдър за подобен холивудски сценарий. В крайна сметка, когато човек приеме себе си и заживее в хармония както с качествата, така и с недостатъците си, разбира, че няма нужда да се доказва по женски или по мъжки, наши и ваши, Левски и ЦСКА. И тогава по естествен начин се слага начало на сътрудничеството. А уверявам ви, сътрудничеството на Баба Вихронрав с Архиканцлер Прякоцеп не е за изпускане. 





Няма коментари:

Публикуване на коментар