Иван Русланов |
Няма да
слагам оценка и на тази книга. Най-вече, защото е писана от прекалено млад човек
и аз просто не попадам в целевата група
на книгата. Сигурна съм, че тя ще открие
своите верни почитатели, въпреки
допуснатите недоразумения. Отдавна съм
стигнала до извода, че за младите е
поезията, но прозата е добре се твори
след качествено и количествено натрупване
на житейски опит. В противен случай
младостта на автора се изсипва като
студен дъжд върху уврялата ми с годините
глава и ме оставя с киселото чувство,
че остарявам и авторовите бленувани
идеали отдавна са се изпарили от нея.
Имам и
един доброжелателен съвет към Иван
Русланов. Моля те, залагай повече на
действието и диалозите. Оплиташ се като
коте в калчища всред абсурдни понякога
описания, понякога сполучливи, но идеята
е, че действието така ми се изплъзва
докато чета, че се налага да си направя
кафе, да го изпия и да продължа, с
надеждата, че то (действието) е там някъде
и ме очаква.
Това е
от мен. Продължавайте да пишете млади
автори, трупайте опит. Никога не се знае
от коя свиня какво прасе ще излезе, така
че дерзайте!