четвъртък, 3 октомври 2013 г.

Последният еднорог

Омагьосваща


Питър С. Бийгъл


"Понеже само за магьосника светът тече безспир, изменя се без граници и винаги е нов. Само той знае тайната на промяната, само той знае, че всички неща са затаили дъх в копнеж да се превърнат в нещо друго, и тъкмо от това всеобхватно напрежение черпи силата си. " 



   "Последният еднорог" е една омагьосваща четящите ми сетива приказка; тя е красива история, нежна метафора, копнеж и жажда за красивото, сънуван и пленяващо разказан сън, тя е Лебедово езеро, арията Casta Diva, картините на Моне. 
   В това пътешествие на магичното е събрано толкова много, от мъката по преходното, през интелигентния хумор до докосването от еднорог. А когато те докосне еднорог никога няма да останеш същия, винаги ще търсиш следите му, ще вършиш такива дела, които биха го зарадвали и от време на време в очите ти ще проблясват зелени листа, ще бълбукат потоци и ще притичват малки животни. В тези минути или секунди ще се протягаш към безсмъртието, към истинската, непостижимата за нас хората свобода и ще громиш червените бикове по пътя си.
   За мен тази история не е фентъзи и някак си не се вписва в това, което сме свикнали да очакваме от жанра, светът в книгата не е мащабен, епичен, липсват многобройните раси и оригинални магии. "Последният еднорог" е една приказна метафора на живота, тихо докосване до смисъла, безсмъртието уловено с периферен поглед, или просто изкуство от най-красив вид. 
   Стилът е интересен и нестандартен, преводът е повече от прекрасен, а най-удивителното е, че приказката е наситена и с хумор, което уравновесява стремежа към мъдруване и философстване и ни връща на земята. Все пак, дори когато  препускаме с еднорози, ние си оставаме най-вече хора. 
   Много ми се иска да напиша още неща, дълбокомислени и гръмки, иска ми се да убедя повече и повече хора да я прочетат. Трудно е да се намерят думи, особено, когато става въпрос за такова произведение. Наистина това е само една приказка, но тя е толкова актуална, многопластова и истинска, колкото е и животът. Нима в живота няма Червени бикове и управници, които са изгубили желанието на сърцето си, защото са го постигнали? Такива, без копнеж, които ни предлагат само пустоща на собствената си ограбена и продадена душа? Нима няма страхливци, като жителите на Хагсгейт, които правят властта им възможна? 
  Недейте да махате отегчено с ръка, не си позволявайте да казвате - това са детски приказки, реалният живот е много по-сложен. Не ставайте част от онова самодоволно мнозинство, което свиква с лошотията в живота ни и я оправдава със сложния живот и борсовите индекси. Не пренебрегвайте тази малка, но ценна книжка, отделете време за нея и тя ще ви се отплати с истинско докосване от еднорог и с проблясъка на зелени листа в очите ви. 

Вижте още отзиви: