вторник, 4 декември 2012 г.

Орфеус слиза в ада


   На рафта
Георги Малинов

   Всеки от нас навярно възприема ада различно, както и рая. И все пак има нещо, което е общо за всички – в ада е лошо, а в рая хубаво. На едното място си осъден на вечни мъки, а в другото хвъркаш безгрижно с чисто новите си бели крилца от облаче на облаче, тананикайки любимата си мелодия.
  Мда, глупотевини... Та по същество - „Орфеус слиза в ада“ е едно страшно увлекателно и добре изпипано произведение, което препоръчвам горещо. Най-вече заради атмосферата, заради пълнокръвно изградения свят и симпатичните герои. Браво, ето така трябва да се пишат книги! Въпреки че ревютата, които бях прочела преди да се заема с романа, ми подсказаха недвусмислено какво ще се случи на финала с нетърпение разлиствах лист след лист до самия край.
   Всъщност точно финалът ме подразни и върху него ще изсипя вещерската си злоба. Все пак, колкото и да ти е харесала някоя книга винаги можеш да кажеш и нещо лошо, нали?
   Работата е там, че нямаше да кажа нищо лошо, ако адът в книгата бе наречен по някакъв друг начин, а не именно ад. Вярно е, че случилото се на края може да се възприеме като личния ад на колобъра. Или личния ад на българите. Обаче се противопоставят две империи. Ами тази, от която иде колобърът – тя чий ад е?
  Ех, колко хубаво би било ние българите да спрем да се чувстваме като жертвите, попаднали в някакъв ад. Инфантилно е. Не е нужно да се отварят охранявани от триглави кучета портали за да преминем от другата страна. Там, където с общи усилия и работа бихме могли да променим реалността си.
   По лесно е разбира се, да се оправдаваш с ада. Мястото, в което всички са лоши, черни дяволи. И ето ти го оправданието, с което за да се спасиш си готов да натикаш съседа си до шия в казана. Ще стъпиш върху него и ще излезеш. Ама той те хваща за глезена и не пуска, гадината!
  Може би не съм права, може би нищо не зависи от нас. Възможно е съдбата ни да зависи от американците, от извънземните, от разположението на звездите в хороскопа ни или от желанията на олимпийските богове. Знам ли, вие преценете за себе си!?
   „Орфеус слиза в ада“ е чудесна книга. Прочетете я. Въпреки капризите ми на вещица не мога да отрека този безспорен факт.


Фентъзийното място за "Орфеус слиза в ада" 

Книголандия за "Орфеус слиза в ада"

Няма коментари:

Публикуване на коментар