сряда, 12 юни 2013 г.

Госпожица Печкарска

На рафта
Тоон Телехен

  Това е дневникът на едно малко момче, което описва своите фантазии за насилие и отмъщение. Илюстриран е с по детски нарисувани картинки на насилие и отмъщение. И е вик за помощ. 
  Трудно ми е да пиша за тази мъничка книжка. Признавам си, че в началото погледнах с известно безразличие на нея. Защото не е нищо особено, защото е написана почти така, както наистина би я написало едно малко момче. Защото не е преливащата от невероятния хумор на Твен - „Приключенията на Том Сойер“, не е увлекателната и пълна с фантастични преживелици поредица за Хари Потър, защото е обикновена. 
  Но колко обикновено може да е насилието над деца? Все още помня как по-палавите момчета от нашия клас се изпращаха при зам. директора откъдето се връщаха със зачервени лица и сълзи в очите. 
  Насилието над деца съществува, наранените детски души също, както и мечтите за отмъщение. 
  Слагам я на рафта си за да ми напомня, че децата са уязвими, и това, че аз не посягам да ги нараня, не означава, че същото се отнася и за всички останали. Не знам дали бих могла да опазя децата си, но знам, че съм длъжна да направя каквото е по силите ми за да го направя. 
  Трябва да има такива книги. 
  Благодаря Ви, Тоон Телехен!

Вижте още отзиви:



Няма коментари:

Публикуване на коментар